27 март, 2016

Ревю: "Кралица на сенките" от Сара Дж Маас

Жанр: фентъзи роман
Страници:712
  Рейтинг:
Здравейте,
Днешното ревю ще е на четвърта книга от поредицата "Стъкленият трон", като повод за това е и излизането и на българския пазар вчера(26.03). За мой "късмет" прочетох книгата преди по-малко от месец на английски и издателство Егмонт решиха да я преведат на български. Но това няма значение, тъй като "Кралица на сенките" е уникална, епична и сякаш на съвсем различно ниво от предишните три книги. Този път ревюто ще е малко по-различно, за да мога да обхвана по-обстойно всичко, засягащо книгата. Първо ще коментирам какво мисля за сюжета, след това за героите и накрая за романтиката.

В ревюто има спойлери от първите три книги, но няма относно "Кралица на сенките".

      Сюжет                    

Сара Дж Маас ме впечатли с брилянтно изградения сюжет и връзката между тази книга и "The Assasin's Blade". Всичко се свързваше по естествен начин, доказвайки, че авторката пише уникално. В първите триста страници всичко се развива малко по-бавно, но го дължа главно на "построяването" и развитието на сюжета, което ни държи  в очакване за по-нататъшните случки. Обстановката е загадъчна и зловеща, много подходяща за книгата. Романът става все по-мрачен и много хора(включително и аз) са на мнението, че се превръща в young adult версия на "Игра на тронове". Очаквайте доста сцени изпълнени с кръв, убийства и болка през цялата книга. Действието в четвъртия роман започва с въвеждане на героите и как се чувстват и справят те след случките от предходната книга. Дориан не се отказва да се съпротивлява с демона вътре в него, а Едион очаква бавно сигурната си смърт. Но Селена се завръща в Рифтхолд, само че не като асасин, а като Елин, кралица на Терасен. И от там нататък, започва истинският екшън...

"She was fire, and light, and ash , and embers. She was Aelin Fireheart, and she bowed for no one and nothing, save the crown that was hers by blood and survival and triumph."


Герои

Да си поговорим малко за героите! Когато четох "Огнената наследница" първоначално ми беше малко странно да чета от много гледни точки, но точно така най-добре се опознават героите. В "Кралица на сенките" беше също, а даже така се и обогатяват екшън действията. Започнах все повече да харесвам частите с Манон, тъй като нейната трансформация от нерешителна, слушаща баба си вещица, се превърна в истински лидер на Тринадесетия клан.  Въвеждането на още нови(и не чак толкова) герои е едно от най-интересните неща, случващи се в книгата. Въпреки че главите с Елида ми бяха не чак толкова
любими, тя е силна, борбена и умна
 макар и всичко през, което преминава да е ужасяващо. Нямам търпение да разбера какво ще се случи с нея в следващите книги. Лизандра, позната от "The Assasin's Blade", се завръща в една по-добра версия. Тя също, както Елида, е изключително безстрашна и хитра. След смъртта на Нехемия, Елин определено се нуждае от приятелка, а Лизандра е идеална заместничка. Несрин, бунтовник, част от градската стража, е храбра и емоционално стабилна героиня, за което я поздравявам. Едион винаги ще бъде светлината в книгата, с неговата преданост и привързаност към Елин. С две думи, обичам Едион! От друга страна да чета частите от гледната точка на Дориан, бяха болезнени и много тъжни. Неговата упоритост и непреклонност са достойни за уважение.  
Отборът, който кралицата на Терасен събира, е може би най-хубавото нещо в книгата!! Да ги виждам заедно, стопля сърцето ми. Те си имат доверие, подкрепят се и са отборът мечта.
Бях забравила колко безпощаден и подъл е Аробин, който се появява отново. Половината книга е свързана с него и планът за смъртта му и честно казано, понякога направо ме изнервяше. Относно Каол, Роуан и Елин - сякаш бяха съвсем различни герои. Започвайки с Каол, той толкова много ме дразни почти до края на книгата, че направо исках да изчезне. Държи се толкова грубо и лекомислено, чрез което ми стана още по-антипатичен. До втората книга той сякаш израстна, но сега имам чувството, че върви в низходяща градация.Харесвам много Роуан, но определено и той се промени. Вече не е толкова безпощаден, а по-скоро,показващ чувства, войн. Разликата несъмнено е огромна между елфът от "Огнената наследница" и сегашният Роуан. Да си призная харесвам повече предишния Роуан.  
Елин се превръща в истинска badass героиня, както се казва в книгата "fire-breathing bitch-queen". В "Кралица на сенките" тя знае за какво се бие и в какво вярва, но ми липсва нейната саркастична страна. Липсват ми още любовта и към книгите и красивите рокли, но мисля, че така се получава именно заради това, че тя вече не е Селена. 
Романтика

Говорейки за Елин, предполагам на всички е ясно, че тя вече не е с Каол. Честно казано, никога не съм ги харесвала понеже те просто искаха и се нуждаеха от различни неща. Имам чувството, че първата и втората книга са някак си нереалистични относно техния романс. Четвъртата книга, според мен, показва как двама човека се влюбват, но след определена случка, двамата едва се понасят. 
Роуан, от своя страна, е типът мъж, от който Елин се нуждае в момента. В третата книга възприемах тяхната връзка като платоническа любов, но след четвъртия роман, все повече започвам да ги харесвам като двойка. Макар че на моменти да ми омръзва да чета за леко перверзните намеци между тях(боже Роуан овладей си хормоните, не си на 16) и това, че той всъщност е на около 300 години, техният романс ми е приятен и очаквам да видя какво ще се случи с тях занапред."



"You make me want to live, Rowan. Not survive; not exist.Live."
"You make me want to live, too Aelin Galathynius, he said. "Not exist - but live."


"And a smell - of pine and snow... How had she never realized that Rowan's scent was of Terrasen, of home?


Последните 150 страници са едно от най-вълнуващите неща, които съм чела. Възхищавам се на описателните битки, които Сара Дж Маас е успяла да създаде. Със сигурност това е най-добрата от всичките издадени книги от поредицата, въпреки някои герои да не бяха изцяло в час. Препоръчвам всеки, който е имал досег с поредицата, да прочете "Кралица на сенките", защото си струва и няма да остане разочарован.

"Ten years of shadows, but no longer. Light up the darkness, Majesty."


П.С. Този клип е много добро описание на книгата! :)

2 коментара:

  1. Страхотно ревю! Аз също трябва да я почвам, но такъв reading slump ме е налегнал, че не знам какво ще правя. :Д Но прочитайки ревюто ти май все пак ще я взема от равта да не си стои така сама, непрочетена. :Д

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че ревюто ти е харесало! Не му мисли ами се захващай с книгата, защото наистина си заслужава, а и има голяма вероятност да те изкара от reading slump-a.

      Изтриване