15 март, 2016

Ревю: "Аз преди теб" от Джоджо Мойс

Жанр: Любовен роман
Страници: 408 
Рейтинг:
Здравейте,
Днес исках да напиша ревю на книга, която да не е фентъзи. Всъщност това не се случва много често, защото като върл почитател на фентъзи книги, рядко се захващам да чета други жанрове. Обаче, заради всичкия шум около книгата, а именно "Аз преди теб" и излизащият тази година филм, реших, че е крайно време да взема на сериозно романа.

Преди да започна с каквото и да е описание, искам да спомена колко много не харесвам корицата. Едно на ръка, че никога не съм харесвала корици с хора на тях, ами и тази мадама е боса!!! Почти съм сигурна, че това е една от най-грозните корици, които съм виждала. Относно книгата: прекрасна, истинска, носеща много противоречиви чувства - в един момент се смея с цяло гърло, в следващия съм свита на кълбо, плачеща и емоционално нестабилна. Романът ни въвежда в живота на Луиза Кларк, двадесет и шест годишно момиче с обикновен живот, който тя много харесва. Живеейки със цялото си семейство в малка къща в провинциална Англия, Лу е доволна от спокойния си живот, работа в местното кафе и дългогодишния си приятел Патрик.


Но когато Луиза изгубва работата си, животът ѝ се преобръща изцяло. Тя е принудена да си намери нова, а безпаричието я кара да се чувства безполезна. Опитва във фабрика за обработка на пилета и хранителен магазин, но е безуспешно и това я отчайва. Тогава и се предлага възможността да бъде лична асистентка на мъж с увреждания, тя решава да опита, мислейки си, че ще бъде "детегледачка" на възрастен човек. 
Оказва се, че е млад мъж - Уил Трейнър, който е прикован в инвалидна количка заради пътен инцидент. Предишният му живот е бил вълнуващ, изпълнен с безброй екстремни случки, докато сега той може единствено да движи главата и пръстите на ръцете си. Авторката е предала безпомощността, но в същото време психическата му енергия, по много добър начин, чрез който просто не може да не ти се свие сърцето. Тук идва и намесата на Лу, която впоследствие разбира, че целта на работата ѝ е не дотолкова да се грижи за Уил, а да му покаже, че си струва да се живее.

"Притежаваше толкова много интелектуална енергия, а не можеше да я оползотвори. Това му се отразяваше."

Първоначално и двамата нямат намерение да се сближават, и това добавено с избухливия и вечно недоволен Уил(не че го виня за това) правят задачата на Луиза невъзможна. Но дните си минават и постепенно "ледът" между тях започва да се разтапя, като превръща чувствата им в нещо повече от любов. Според мен беше по-скоро нещо, променящо и двамата в една по-добра насока. Беше подкрепа. Беше променяне възприятията за живота. Беше чувство на отдаденост един към друг и не примирието за предаване. Защото смисъл в живота има. Промяната, например, е особено забележима в Луиза. Мотивирана от Уил да не се страхува от промени и да взима от живота с пълни ръце, тя почти до края не разбира колко е различна вече. В Уил също настъпва промяна, но оказва ли се любовта и непрекъснатите усилия на Лу достатъчни, ще ви оставя да разберете сами.

"Понякога, Кларк, ти си единственото, което ме кара да ставам сутрин."

Несъмнено романът трябва да бъде прочетен от всеки един човек, въпреки че темата, която засяга да не е много лека за четене. Книгата е изпълнена с много истини и стойностни уроци, карайки те да се замислиш над това колко ценен е животът. Докато четях все повече се убеждавах как не трябва да приемам всичко за даденост и да живея всеки ден пълноценно, защото няма как да зная какво ме очаква в бъдещето. Също и да обръщам внимание на малките неща, които всъщност ни правят най-щастливи, тъй като само когато ги загубим осъзнаваме тяхната стойност. 
Преди да завърша ревюто си, искам да кажа колко се радвам на прекрасния актьорски състав за предстоящия филм и да ви оставя линк към трейлъра с пожелания за една седмица, изпълнена с радост към "МАЛКИТЕ" неща. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар