Жанр: Фентъзи роман Страници: 408 Рейтинг: |
Селена Сардотиен - асасинът на Адарлан, смятана за най-добрия убиец в Ерилея, още от първите 30 страници, се превърна в любима моя героиня. От осем годишна когато, Кралят на Асасините я намира полумъртва на брега на една река, тя е тренирана да бъде асасин. Но заради една глупост, прекарва една година в затвора на Ендовиер, където преживява жестоко отношение и е вижда немислими неща. И точно когато тя е на път да се предаде, изненадващо се появява престолонаследникът, предлагайки и свобода на цената на услугите ѝ като професионален убиец и слуга на краля на Адарлан. Но има и уловка, за да е толкова приближена до краля, трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец като си съперничи с едни от най-опасните мъже в цялата страна.
Настанявайки се в замъка, се разбира, че Селена не е безчувствена убийца. Асасинът е много остроумна, избухлива и маниерите и не са от най-добрите, но тя си остава една 18-годишно момиче. Също така е пристрастена към книгите, красивите рокли, а мъжкото внимание не отсъства.(Badass героините са ми слабост.) Любовният триъгълник се оформя с появата от една страна на принца Дориан Хавилиард, от друга страна на капитана на стражата Каол Уестфол. Аз да си призная честно, бях #отборДориан. Острият сарказъм както на Селена, така и на Дориан, правиха диалозите между тях много интересни и забавни. Нещото, което не харесвах или по-скоро не очаквах от престолонаследника беше това, че той е толкова мил и се страхува от баща си. (Поне се радвам, че характерът му се развиват по един по-добър начин в следващите книги). Някак си усетих, че аз и Дориан много си приличаме, бяхме си нещо като soulmates, без никой друг да разбира. Заради това и толкова много харесах неговия персонаж.
"Нежен съм - отвърна тихо, - защото ми е противна мисълта да се събера с жена, която е по-глупава от мен. Това ще бъде гибел за душата ми."
Причината поради, която не симпатизирах на Каол беше това, че той е прекалено сериозен, лишен от капка хумор, и да си призная, беше ми скучен. И той разбира се има своите положителни страни, но просто не е моят тип. Няма как обаче да не спомена и принцеса Нехемия, която въпреки че на моменти беше доста загадъчна, се сприятели със Селена. Много се радвах на тяхното приятелство, защото на асасинът определено и е липсвала женската компания и най-накрая намери човек, на когото да разчита.
"Мразя такива жени! - отвърна на погледа му тя - толкова отчаяно се борят за вниманието на мъжете, че предават собствения си пол. И после казваме, че вие не мислете с главите си! Напротив, вие поне сте откровени."
П.С. Днес беше обявено заглавието на петата книга. "Empire of Storms" е доста добро име.
Това е една от любимите ми книги (поредици също) и винаги се радвам, когато чета положителни ревюта за нея. Аз съм #ОтборДориан също и въпреки че не обичам да деля ще си помисля :дд Шегувам си разбира се. Съгласна съм с всичко. Е, освен, че при мен в първата книга харесвах и Каол (беше ми лошото момче в случая, а кой не ги харесва тях). С развитието, което се наблюдава в другите книги обаче мнението ми се промени. Очаквам с нетърпение ревютата и на следващите книги. :)
ОтговорИзтриванеОх, много се радвам, че не съм единствената, която вижда негативното развитие на Каол. То май всички го забелязват, но продължават да си го харесат. :D
ИзтриванеДоста скоро ще има ревю на другите три книги от поредицата. :)
Прекрасно първо ревю, това за мен също е една от любимите книги, а следващите за дори още по-интересни.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! :) Така е, убедила съм се, че всичко, написано от Сара Дж. Маас е невероятно.
ОтговорИзтриване